За него

За него

Това е част от моята история, започнала преди няколко години и превърнала ме в хаос. До сега. И вероятно още продължаваща.

Започна от първия миг. Нито разбрах какво стана, нито ме интересуваше. Беше обсебване. Беше помитащо. Нищо подобно не бях срещала. Интересно, не се изплаших и сега не съм. То беше извън разума ми. Беше странно, необичайно и прекрасно. Дори и сега, след всичко, което се случи, пак ще го допусна. Всяка секунда си заслужава.

Нямаше как да стигна до среща с приятелка. Ти го направи. Просто така, не се познавахме, освен че се бяхме срещнали. За малко. Никога не забравям какво прави другия за мен. Никога. Мога да изредя всички твои жестове на внимание, приятелство. Така ги разчитах аз. Не ми каза никога какво за били за теб. Отказвах ли ти нещо, което пък ти искаше от мен и ми го казваше?

Вечерта, когато ти беше с приятели в ресторанта, аз те видях случайно, и спрях. Беше ми неудобно да се натрапвам, но гледайки теб исках целия свят да изчезне и да останеш само ти.

Малко по късно вече се изплаших. Нямаше как да си разреша да обърквам твоя живот. За каквото и да е ставало дума. Ти заслужаваше много повече от това, което мога аз да ти дам. Каквото и да направех, аз щях да ти натрапя моята история, което според моят морален кодекс и тогава, и сега е престъпление. Нямам това право.

Прекалявах с физическата близост, за това не споря. Наистина можеше да се тълкува различно, но мисля знаеш, че докосвам само тези, които са ми близки и в определен аспект са всичко за мен. Тогава не знаех, че от това те боли.

Всичко беше интересно с теб, беше забавно. Понякога приличаше на подигравка и не ми беше добре, но никога не бих допуснала, че ти ще ме обидиш. Затова можеше да говориш както си искаш, аз си мислех, че просто заедно се забавляваме. И исках това да бъде така- да сме приятели, които понякога успяват да се забавляват заедно по различен начин. Не можех да бъда каквото и повече, не че не исках. Приятели, те не подлежат на анализ. Те са такива, каквито са и или ги приемаш, или нямаш работа там. Ти така и не разбра, че „приятел” това е всичко важно за мен. А ти не ми каза какво всъщност очакваш от мен. Това вече съм го питала. А предното съм ти го казвала.

Затова и не разбрах какво става. Как така един ден си приятел, на другия ден си груб към мен. Казваме си довиждане, играм, пием кафе, не сме дори спорили, а на другия ден ти започваш да ми викаш, подмяташ някакви странни неща, физически ме нараняваш.

Как така можех да ти се обаждам, поне даваше вид, че не ти е зле с мен, а на други ден няма нищо по-гадно от мен. Как така питам приятел „какво става, кажи ми” и той ми отговаря „не знаеш ли”. Ами щом питам, не знам. Ти започна да ме подозираш за всичко, че си играя някакви игрички или те манипулирам. Това не е за мен. Със сигурно съм изглеждала досадна глупачка, но хич не ми пука. Исках да знам какво става с теб. Изядох се от вина дали наистина не правя нещо нередно. И какво ми обясни – някой нещо бил казал, че аз съм казала. Видя, че обезумях от това как е възможно ти да не питаш мен, директно мен. Каквото и да ти обяснявах, то нямаше значение. Ти не ме чуваше.

„Услужливите преводачки” както се оказа. И сега са такива. Часове наред трябваш да слушам кой щял да се разправи с мен, каква била тая, какво си говорил за мен. Не ме интересуваше. Важно беше какво ти ще кажеш на мен. Но за теб явно беше обратното. Сега разбирам, че всъщност
Когато бях при теб последния път, за да говорим ти казах следното „ Аз всеки ден си говоря с теб”. Ти също не ме разбра. Аз си говоря с теб, дори и теб да те няма. Винаги съм искала да ти казвам различни неща. Ти не ми го позволи.

Един ден бях „твоя” човек, на други, ако изобщо го докарвахме до другия, имах чувството, че съм помияр, готов да ритнеш. Всъщност, това което правеше с мен, не би го направил с куче.

Това не се еслучвало само с мен.
Доверието. Написах думата, но не знам какво да добавя. Ако почитах църквата, щях да бъда пред твоята икона. Ти ми прочете друг урок. Но няма. Този няма да го науча и този път. Светът не е черно –бял.

Боклук. Намекът след баща ти препраща към мен. И това след като ти казах, че си специален за мен. И сега е така и винаги ще е така, каквото и да се случва.
Тогава исках да обсъдим това, което си написал. Но ти за пореден път мълчеше. Въпроси без отговори.
[Още подобни истории тук]
3.8
Общо 4 гласували
5 1
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
сезар
сезар
27.04.2014 00:43
Не ти разбирам историята.
3
1