20 години брак си отидоха заради друга жена

20 години брак си отидоха заради друга жена

Знам, че историята ми е банална, но болката ми е толкова истинска и опустошаваща. 20 години брак - 20 години съвместна история, спомени и мечти. Спря да ми говори, спря да ме поглежда в очите, разминаваше се ребром с мен, като че ли мога да го заразя. Не можех да повярвам в това, което усещах със сърцето си - търсех обяснения във финансовия недоимък, в липсата на пълноценна работа, в загубата на родителите му, в моя инат и растящото му недоволство от всичко, което правехме аз или децата, допусках и друга връзка, но чак такова отвращение не очаквах да видя в очите на човека, който беше мое семейство през половината ми живот.

Накрая изплю камъчето - друга жена, а 4 месеца по-късно и развод, защото трябвало да запази другата си връзка. Имам чувството, че животът ми никога повече няма да има цвят и вкус, опитвам се да сдържам емоциите заради децата, заради колегите, заради хората, които не се интересуват от чужди драми, но ми е все по-трудно и понякога не успявам да спра сълзите си. Понякога си мисля, че само децата ме държат все още с изправена глава - заради тях се стягам и опитвам да се усмихвам.

Знам, че един ден ще премине и това, но не вярвам, че отново ще намеря сили да се доверя, да потърся лично щастие - душата ми е опустошена. [Още подобни истории тук]
4.5
Общо 6 гласували
5 4
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (25)

Изпрати
marilena
marilena
17.06.2016 14:37
А бе жено,какво си се предала,ще ти мине тази история с 20 годишният ти брак.
Слушай ме добре и ако прецениш ,че може да го направиш или опиташ да го направиш ти гарантирам ,че първо ще си щастлива и второ, ще откриеш себе си като личност.
Аз имам същата история ,15години брак и същите терзания,бях мъртва,опит за самоубийство,отказ от храна,непоносимост да излизам,с мъки на работа,минах през ада.
Реших,заминавам в чужбина,така реших да компенсирам психичното състояние на моят син,който не исках да го лишавам от нищо,и за мен едно ново начало на животът ми със съвсем непознати хора ,традиции и различна култура.
Италия,прекрасна страна,прекрасни хора,уникална природа.
Моя приятелка ми помогна да си намеря работа и започнах живота си отначало.
Щастлива съм по мой начин,и благодаря на Господ,че ми даде този шанс за да разбера аз коя съм и как трябва да живея!
Бракът ми беше ужасен,но тогава не го знаех!
Дава ти се шанс да откриеш себе си и твоето щастие,повярвай ми.
Избягвам да пиша и коментирам лични истории,но може би ще помогна с коментара ми отправен към вас.
Другата жена заема твоето място,и толкоз,нищо не се променя.
Но за теб се отваря една врата с хиляди възможности.
Повярвай ми свободата и независимостта са ГОЛЯМА РАБОТА!!!
Аз успях и благодаря на съдбата ,че ми даде този шанс!
8
1
маикал
маикал
27.04.2016 10:50
Мила госпожо това не е проблем,а ежедневие и никой не е виновен просто се появява трети човек.Монотонността и ежедневието ни убива и като се прибави характера на всеки от нас се стига до такъв резултат.Чета навсякъде за всичко са виновни мъжете,те изневеряват, но винаги има друга жена тъй,че всичко е много по-сложно.Просто погледнете напред или встрани може да видите нещо друго или просто си отворете очите.
8
0
Я
Я
10.04.2016 19:17
Успокой се,нищо фатално не е станало.Живота всеки ден поднася какви ли не изпитания.Отдръпни се и ти от него,дръж се за децата.Когато се съвземеш и твоето щастие ще дойде.Ако имаш нужда от психолог,отиди.Не задържай болката,хиляди случаи и по тежки има..трябва да продължиш!
5
0
Марияна
Марияна
03.09.2015 15:47
Проблема не е в новата жена, а е много по-дълбока. Започнете ли да се приемате за даденост новата жена е просто логично следствие. Един мъж има нуждата да бъде желан. И той, и вие сте виновни, а не новата жена.
7
3
Secondo me
Secondo me
07.10.2015 23:53
Нови,стари всичко е в главата на човека. Никой не е застрахован.И вие госпожа Марияна не сте застраована.Тук на дали някой може да утеши жената със съвети или каквото и да е било . Ако на вас се случи Марияна дали ще онивинявате другата жена?
11
1
KS
KS
29.05.2015 14:23
Както казва баща ми :)страшно е само първия път да се разведеш :) после вече свикваш и е смешно:) кураж, горе главата и да не ти дреме, гледай повече парички да изкарваш, мръдни някъде на екскузия - Турция, хем евтино, хем приятно и не си мъчи мозъчето. Миличка бъди егоист :) И прабаба си ще спомена, мир на праха и: "Може от сърцето ти кръв да капе, ама не се обръщай", и тя беше се развела и то по комунистическо време, дето тия работи бяха табу. Давай смело :)
7
0
една изстрадала жена
една изстрадала жена
28.10.2014 21:34
В името на децата си правим всичко.и моята история е почти същата и аз едвам се даржа изсправена но като знам че децата ми имат нужда от мен стискам зъби но незнам до кога.стегни се и се отдай на децата те са смисала на живота ни
6
1
Яна
Яна
31.05.2014 06:19
Госпожо Захир,историята ви не е банална,просто тя се случва на много жени...Не сте сама в мъката си.Моя приятелка,преживяла същото 2 години след развода си срешна първата си ученическа любов.Много е щастлива и сияеща...А иначе и тя бе отписала любовта от живота си.На вас пожелавам също да срещнете мъжа който ще запали пламъчета в очите ви.Не е лесно да изтриете 20 години спомени,но какво ли пък е лесно в този живот!Излизайте навън с приятелки,пуснете си някоя комедия.И така,почнете да запълвате живота си с дребни радости...
15
0

Подобни Истории