Влюбих се в циганин

Влюбих се в циганин

Здравейте! Аз съм момиче на 18 г. Лятото обикновено прекарвам на село, а през учебният период съм в града.
Доста истории прочетох и най-после се реших и аз да Ви споделя моята дилема.

В началото на лятото се запознах с едно момче, което е на 21 г. Бяхме в обща компания. Изглеждаше ми надут, женкар, незаинтересован и най-вече странен. Не му обръщах особено внимание докато една вечер не забелязах, че се държи с мен по-различно от преди. Бях навън с приятели и стана хладно, а аз трябваше да се прибирам.

Той се оказа доста услужлив като ми даде ризата си (аз бях с рокля) и предложи да ме закара до нас. Аз първоначално отказах, но той настоя и ме "сложи" в колата . Усетих, че това момче ще иска нещо от мен. Когато стигнахме до нас той се опита да ме целуне, при което аз се отдръпнах, но целувката така или иначе се случи. . . Казах му, че не съм такова момиче и ако ме иска за една вечер, да си направи кефа това няма да стане.

Проведохме един кратък разговор, след което се прибрах.
На следващата вечер отново се видяхме - аз бях с моята компания, а той дойде малко по-късно. Постояхме известно време с другите, но тъй като имахме да си довършим разговора от предната вечер, той тактично ме покани да се разходим. Това не остана незабелязано от останалите. Поговорихме си и решихме, че ще сме заедно.

Ден по-късно вече всички говореха, че аз излизам с това момче. Започнаха се клюките. . . Тръгнаха слухове, че той бил лошо момче, нямал образование, занимавал се с не хубави неща, с много момичета и това което ме изуми най-много беше, че го наричаха циганин! ! ! В началото си мислех, че има някаква вражда помежду им и затова го наричат така, но в последствие разбрах, че той наистина е такъв.

Отказвах да повярвам, докато не се реших да го попитам. Не можех да си представя, че може да бъде такъв. . . изобщо не приличаше на човек от ромски произход. Аз съм българка и зная, че родителите ми никога не биха одобрили такова момче за мое гадже (съпруг), но реших да им кажа, тъй като много скоро щяха да чуят слуховете, а и не искам и не обичам да ги лъжа. . .

Тогава започна всичко. Родителите ми започнаха да ми говорят разни неща, да ми натякват и т. н. Казаха ми да прекратя всякакви контакти с него. Положението беше доста напечено и когато се видяхме вечерта аз реших да му кажа, че повече не можем да се виждаме. Той на сутринта щеше да заминава за няколко дни на другото си село. И така уж се разделихме, докато аз не реших да му пиша СМС да го попитам как е, какво прави.

Той ми писа, че празнували и когато се върне ще се видим и поговорим. Така и стана. Върна се, видяхме се, поговорихме си. . той започна да ме целува, но аз не му отвръщах и така няколко дни, в които аз водех борба със себе си. Не знаех как да постъпя, но накрая реших, че ще се виждам с него макар и тайно. Опознах го като човек, попитах го за всички неща, които бях чула по негов адрес и се оказа, че "приятелите ми" грешат за него.

Той ми обясни за всяко едно нещо по отделно, подробно. Оказа се точно обратното на това което си мислех за него в началото.

Заедно сме вече от месец и половина горе долу (и все още не сме правили секс (девствена и не искам да избързвам)), но ето че дойде време и за училище. Аз си отивам в града, а той остава на село и няма как да се виждаме през седмицата. Тази година съм абитуриентка и съм решила, че ще кандидатствам и не искам да се разсейвам с любовни драми или каквото и да било друго.

От друга страна обаче имам нужда от човек до себе си и искам да съм с него. Той казва, че не вижда кой знае каква перспектива във връзката ни, тъй като аз след година ще отида да уча другаде и почти няма да се виждаме, аз съм щяла да си намеря друг и т. н.

Казва, че не иска да се разделяме и че с мен се чувства различно, било му спокойно и хубаво, но аз знам, че точно преди да започнем да се виждаме е имал абсолютно същата връзка и си мисля, че много скоро ще му писне от всичко това. Аз също искам да бъда с него.

От трета страна не искам да разочаровам родителите си - за това че се виждам с него и. . ако евентуално се разделим с това момче ще ми е кофти и няма изобщо да мисля за уроци. Но аз съм на мнение, че това си е моя живот и ще го живея както на мен ми харесва (по отношение на приятеля ми), все пак не родителите ми ще са с това момче, а аз! В крайна сметка важното е да си ЧОВЕК!

И сега съм на кръстопът. Не знам какво да правя. За приятелят ми мога да говоря само с 3 приятелки, които ме подкрепят. Дали да кажа на родителите ми, че продължавам да се виждам с него, или пък да прекратя отношенията ни сега докато не е станало твърде късно. . . или пък да оставя нещата на течението и просто да се радвам че сме заедно. . ? [Още подобни истории тук]
3.8
Общо 21 гласували
5 8
4 6
3 2
2 4
1 1
Дай твоята оценка:

Коментари (145)

Изпрати
Вержиния
Вержиния
28.08.2016 23:03
Здравей!Аз ще споделя и моето мнение.Аз на 14 години започнах да излизам с момче от ромски произход,тогава нищо не разбирах все още нооо все пак бяхме гаджета
0
1
Ани
Ани
28.08.2016 09:04
Момиченце, слушай си родителите,залягай си над уроците и дори за миг не трябва да си позволяваш да деградираш, процеса трябва да е градивен - любов можеш да срещнеш и на 30 години, но това, което трупаш в главата си е това, което е ценно - него никой не може да ти го вземе. За расата на момчето няма да коментирам, защото мили думи няма как да използвам.
0
1
Лола
Лола
23.08.2016 21:04
Много е зелено това момиче и понеже мангалите са напористи и сексуални, а тя е комплексирана, почувствала се е поласкана като жена и си мисли, че е влюбена. Навремето баща ми разбра, че се среш
щам с неподходяшо момче, необразовано и аванрюристично, макар и от добро семейство. Баща ми като добър и разумен родител, ми забрани да излизам с въпросното лице и след месец терзание в къщи ми мина. После като изтрезнях разбрах какво значи умен и свестен баща и съм му благодарна цял живот. Днешните млади живеят като слепи кученца, нямат родители, нямат авторитети и си провалят живота с лека ръка.
Момиче, нямаш нищо обшо с този селски циганьор, не се погубвай и не се похабявай. Недей ражда циганчета, това ще е непоправима трагедия.
5
3
Емоционално изтощена
Емоционално изтощена
15.08.2016 10:38
Здравейте,

В крайна сметка, тази ситуация се появява все по - често. Аз съм жена на 34г и преди две години се влюбих в циганин. Дълга е нашата история, но ще ви споделя, че е много тежко изживяването. В крайна сметка съм на ниво ... проблем с доверието. Обичам го, той е топъл и емоционален човек, работи и си изкарва честно хляба..., но в крайна сметка смея да твърдя, че всичко е расизъм. Ние, българите не делим хората на добри и лоши, ние просто заклеймяваме и дотам. И знаете ли, по мои наблюдения голям процент от българските семейства не са създадени по любов, а в последствие животът им е низ от побоища, скандали и зле прекарани празници и напрежение - една изцяло отровена среда. Не защитавам циганите, просто моя късмет беше да се влюбя в такъв човек. Всички знаем, колко грозна картинка представляват циганските гета. Но, вече живеем в различно време, светът е различен, някак си далеч по космополитен. И в същото време, масово хората си остават под догмата на предрасъдаците. И аз съм такава. Страх ме е, да му се доверя напълно, не че и той няма вина за това. Но основното е, мнението на хората и в частност, че ще нараня семейството си. В крайна сметка, имайки предвид всичко това, очакванията ми спрямо него са доста по-високи..., но е нормално, човек да се влюби, а след като се е влюбил е имало за какво. И наитина има..., но това е само между нас. Понякога ми се ще светът да стане малко по-добър и толерантен. Мечтата ми е, да има повече любов и истински усмивки. Смятам, че всеки един от нас трябва да се бори за това!
4
2
Таня
Таня
04.08.2016 14:46
Ще ти кажа от личен опит не съм расист и не мразя циганите. Бях по малка от теб имах същия проблем, дори не разбрахме кога всичко свърши и сети пое по своя път. След дълго време си отидох на село и го видях с друго момиче тогава много ме заболя и разбрах че всичко е приключило. От мен съвет раздели се с него докато е време после ще те боли двойно повече от разстояние връзка не става
3
0
Belle
Belle
25.06.2016 01:08
Хубави български момичета не бива да се прахосват заради цигани. По - добре се откажи, преди да те е наранил. Винаги можеш да си намериш някой много по - добър, който да ти даде и обич и бъдеще.
6
2
Сашо
Сашо
11.04.2016 01:04
Де да имаше повече хора като теб :)
8
3
Жужи
Жужи
12.04.2016 09:12
В какъв смисъл?
0
1