Питам се понякога, дали е грешно да си справедлив?
Дали е грях да излъжеш лъжеца, да убиеш убиеца, да измамиш измамника и да презираш крадеца?
Дали е грешка да презираш родоизменника, който кичи се със званието - Българин, но му липсва българското съзнание и чувството за отговорност?
И ако е грях всичкото това което казах, тогава съм съгласен - НЕКА БЪДА АЗ ГРЕШНИКЪТ!
Нека бъда демонът за всички демони, нека бъда адът за всички уроди, и нека бъда спасението за всички нещастни душици, бродещи в зловещите предели на тъгата.
Дали си лош, тогава когато мразиш и се бориш срещу злото? Дали си престъпник, тогава когато дириш и хулиш престъпника?
Добър ли си, когато за доброто живота си даваш, и всичко от себе си в ръцете на съдбата предоставяш?
Тогава когато дълговете си в живота смело изпълняваш, когато срещу бурите несметни, със силата юнашка гордо се изправяш, тогава какъв си?
И моментите когато силно обичаш, когато съвсем случайно в някой тъжен ден, някакво сърце самотно ти си срещнал, и си му върнал отново вярата във любовта, тогава какъв си? Добър ли си?
И винаги щом душата ти срещу всичките неправди се бунтува, щом не се оставяш да те мачкат, и щом за кой ли път пред жестокостите като камък върло се изправяш, тогаз достоен ли си, или отново си излишния и лошия?
За моментите когато си спомняш, за изпитанията през които всеки божий ден неспирно преминаваш, за злобата и справедливата омраза която във душата си таиш, тогава пак ли грешния ще си?
За това, че мразиш тези дето с меч и огън те заливаха години, за туй, че ненавиждаш тези дето с кал и тиня те посрещаха, и за това, че искаш да затриеш, тея що народ невинен трепаха, съсичаха и клаха, тогава пак ли ти ще си несправедливия?
Съществува ли онази сила, дето всеки казва че била добра? Съществува ли онази справедливост, която лошите безкористно наказва а добрите защитава? Съществува ли, или самата сила, това сме ние бедните и малки човечета?
Ами чувствата, разяждащи душата, ами плътта грешна и порочна, която в мания за притежание на цял свят се е превърнала, ами изродщината, алкохолизма и затриването на човешките мечти? За тях кой ще плаща, тях кой ще връща, за тяхното опазване и съществуване кой ще се бори?
Слънцето за всичките човеци по света, казват някои че греело, а къде е тази светла част тогава, която заслужават всичките добри и свестни хора?
Къде е онова спокойствие, което те прави истински щастлив, и което дава ти покоя, дори в 3:00 през нощта да си на пътя?
Ами просяците, ами бездомните деца, животни, насилените и невинни млади девойки, за тях кой ще мисли, тях някой дали ще съжали? Дали ако те видят на улицата да страдаш и да се мъчиш, някой ще ти подаде ръка?
И справедливо ли е вместо да ти подадат ръка, тези изроди с ритник да те посрещат и мечтите ти свещенни в миг и вечност да затриват?
Тея дето управляват, тея дето с много кинти далавери и престъпност разиграват, за тях кога ще има справедливост? А че народът вехне, чезне и загива, по дяволите, на кого му пука?
А за туй, че хиляди самотни майки, в мрачните и тъжни нощи езера от сълзи изплакват и чакат да дойде мира и възкресението, лекарството, което раните да заздрави, за тях кога ще има правота, и радост?
Всеки ден, грабежи, насилие, съдизъм, бедност и материализъм, кой за кого мисли, кой зад кого стои, кой на другите помага, а себе си той никога на първо място не поставя? Има ли такива хора, готови да се жертват в името на нещо, на някой?
И пак ще кажа, ако е грях да мразиш омразния, да клеветиш клеветника, да лъжеш лъжеца, и да затриеш престъпника. Тогава нека бъда аз ГРЕШНИКЪТ!!!!
- Полезни Материали
- Нови
- Последно коментирани
- Популярни
- Най-коментирани
