Социална фобия и тотално самоунищожение

07/01/2012, Автор: hate_life

Прати лично съобщение
309

Изпитвали ли сте странното усещане, да чувствате страх от всичко?

Страх да контактувате с хората, страх да се сбиете, страх да заговорите представител от противоположният пол, понеже не знаете какво да му кажете, как да го впечатлите.

Страх от новите възможности, и поради този страх, да пропилявате толкова много неща.

Е, аз съм някакъв такъв. Абстрахиран и резервиран откъм всичко и всички.

Някакъв, коренно различен от другите хора.
Адски слаботелесен и постоянно чувствам, усещане за умора. Изморявам се при най-малкото натоварване. А това е проблем знам, и то не малък.

Защото от телесната си слабост, аз се комплексирам, и следователно депресирам, понеже в самосъзнанието ми нахлуват мисли, че едва ли някое момиче, би се загледало по такъв слабак като мен.

Сега всички ще кажете че тоя проблем е решим, и трябва да се захвана да тренирам нещо, окей така е ама, съм се хващал няколко пъти, и само докато се понатоваря малко, и ми става лошо, всичко ме боли три дни след това, и просто нямам нужните сили да изпълвам тея тренировки.

Отделно, попадна ли сред хора, се сдухвам тотално, и от силното притеснение брутално сковавам и се разтрепервам. Поради всички тези причини, аз не мога да си намеря работа, първо заради фактът, че попадането сред хора ме скапва и второ заради нищожните ми силови възможности.

Имам много врагове, на които искам да си отмъстя, а винаги когато те застанат пред мен , и от силният страх и притеснение, чак краката ми омекват и съм до там.
Имам огромно притеснение от фактът, дали съм годен да правя Любов.

Мисля си, че дойде ли тоя момент, аз тотално ще зацикля, понеже си мисля че това е нещо много трудно, притеснявам се как ще съблека момичето, от там на сетне какво трябва да правя, и как точно трябва да го правя. С две думи - пълна каша.

Дори ме тормози фактът, как да ида на среща с момиче, какво да и говоря, като се видим. Как да я заведа на кафе, там в кафенето какво трябва да правя.
Умирам от срам и от страх.

Какви теми трябва да говоря ? Направо съм чист аут.
Страх имам и се питам дали някога ще бъда нормален човек. Как ще работя и каква работа ще работя. Момиче ще си намеря ли, ще правя ли някога изобщо любов. Ще бъда ли щастлив.

Стоя само в стаята си сам самичък, без приятели, без гадже, някакво ми е супер лошо, и се тръшкам като покосен, за кой ли път в самотното легло. Гледам стените на мрачната си стая.

Всичко ми се струва като някаква огромна бариера, поставена пред мен която не мога и няма начин да разбия, за да навляза в нормалният човешки живот, и да живея и аз като всички останали хора.

Знаете ли как боли да си така ? Сякаш се задушавам и въздухът не ми достига. Като, че ли умирам бавно и мъчително с всеки изминал ден. Болен ли съм, какъв съм, не знам защо е така всичко около мене, но знам че не се търпи вече, просто не се издържа на този тежък ад.

Сякаш съм потънал в някакво блато, което ме е погълнало до такава степен, че ме повлича все по надолу, и ме удавя вече. Погубен съм, и най-лошото е, че не съм някой глупак и го осъзнавам.

Този страх, това безсилие, тези притеснения, как да отстраня всичко това и да стана нов човек?! Има ли изобщо някакъв начин?

Жадувам да докосна момиче, да си имам момиче, да се грижа за него, да се обичаме. Ще се случи ли това някога и има ли изобщо такова момиче, което би обикнало такъв мъж като мен ?

Как ще го пазя аз това момиче, как ще го защитавам от престъпните времена във които живеем, след като дори себе си не съм способен да опазя. А искам да дам сигурност на момичето до мен!

Какво ще му дам аз на това момиче ? Какво бих могъл да му дам, за да бъде то със мен? Измъчва ме всичко това и ме убива.

Как ще живея, как ще препитавам аз изобщо ?
Хем телесно, хем душевно съм разбит и унищожен. Бог явно всичко ми е отнел.

Какво да правя мили хора, кажете ми вие ?!
Моля помогнете! Не се търпи повече този ад.

Ако някой желае да ми пише, може да го направи на електронната ми поща: Za6to1@abv.bg

Благодаря предварително.