Мразя брат си

Мразя брат си

Здравейте. Сигурно много хора ще ме упрекват за това, което пиша, но за мен тези отношения са сериозен проблем. Ние сме едно нормално четиричленно семейство. Живеем в малък град. Аз съм на 18 години, а брат ми на 14.

Родителите ми, най-вече майка ми нямат еднакво отношение към нас. Майка ми много държи на брат ми, дори когато той е виновен си го отнасям аз. Всички негови желания се изпълняват.

Винаги ме е унижавал, срамувам се, но е факт, че до днес му нося храната пред него на бюрото му, като че ли е малък Взима ми личните вещти, бие ме и какво ли още не. Майка ми и баща ми нищо не правят по въпроса.

Питам се, защо казват, че родителите обичан еднакво децата си ? Имам чувството, че осиновена да бях, положението нямаше да е същото.

Сега седя затворена в мойта стая и плача. За това исках да споделя с някого болката си.

Как да го накарам да ме обича като сестра ? И Изобщо мога ли да променя нещо ?
[Още подобни истории тук]
4
Общо 6 гласували
5 1
4 4
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
Vanq Nikolaeva
Vanq Nikolaeva
10.01.2014 00:54
харесвам
0
0
Петър
Петър
20.12.2013 09:37
Здравейте от мен мога да ви кажа че това е от както свят светува винаги така ще го кажа изтърсака това е последното родено дете в едно семейство то поема цялото внимание от родителите и при нас така беше не се отчайвайте и на двете ви остава много малко време да останете в семейното гнездо просто бъдете силни и те братята ви ще разберат какво ще изгубят като не живеете с тях и тогава нещата ще се променят много защото вече майките ви ще трябва да им слугуват наместо вие но едва ли ще е така .а докато дойде този момент просто правете това което трябва да правите това е полезно за вас самите нали все пак сте момичета .желая ви успех и търпение мили дами .
1
0
neli
neli
23.10.2010 19:14
Аз съм същата, аз съм на 17, брат ми на 12, потърсих помощ от баба си. Тя каза, че понякога е така, защото родителите ти знаят, че ти си вече голяма, все някак ще се справиш. А той е в момента на пубертета. По-добре било да го обгрижват него сега, да се почувства сигурен( за да не тръгне по лош път). За това ти си на заден план. Защото те приемат като възрастен, дори и да не се държат така. Аз каквото и да споделя ? Родителите ми не ме подкрепят, но нищо вече знам, че сега брат ми е по-важен. Ние двете с тебе скоро ще напуснем семейния дом, за това май е по-добре да свикнем сами да се справяме.
0
0

Подобни Истории