Моята тъжна история

Моята тъжна история
Аз съм на 18 години и през месец май трябва да завърша средното си образование. Но това не ме вълнува много, защото аз си имам мои големи тревоги.

Имам сериозен приятел от 2 години. Навсякъде бяхме заедно и много се обичаме.
Говоря в минало време защото през лятото той замина да работи в Португалия.

Поддържаме връзка по скайпа, но усещането не е същото - не мога да си го гушна, нито да си го целуна.

На него също му е много трудно да не ме вижда, но ни крепи надеждата, че за бала ми ще си дойде.

Обещава ми, че ще ме вземе при него и ще си живеем двамата. Но Но без него всичко губи смисъл. Притеснявам се, че там може да си намери друга. Той също се терзае, дали аз няма да открия някой друг.

Много е мъчително. Не спирам да плача. В квартала отивам до кафенето където се чакахме и поглеждам дали идва, но се осъзнавам, че него го няма и няма да дойде.

Може би някои ще кажат, че това е ученическа любов, но мен тя ме измъчва.
Дайте ми съвет, моля ви, как да го преодолея.

Любовта ни е безумна. Казват ми, че времето ще мине бързо, но само аз си знам какво ми е.
[Още подобни истории тук]
3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
.......
.......
18.10.2010 10:47
Разбирам те, понеже аз съм на 18 и лятото заминавам за 3 месеца да работя и ще ми е много трудно, защото имам връзка от 3 год. с 7 год. по - голям от мен. Много ще ми е трудно и мъчно без него, но мисля че тази временна раздяла, мисля че или ще ни сплоти или ще ни отдалечи. Така че опитай се да бъдеш силна, когато се върне ще разбереш дали за хубаво или за лошо си го чакала. Пожелавам ти любовта ви да бъде още по- голяма.
1
0