Искам вече да помисля за себе си, но не намирам сили

Искам вече да помисля за себе си, но не намирам сили
Здравейте. Искам да ви споделя моята история,с която донякъде съм се примирила.

За момента живея в София,тъй като уча тук. Още с идването си се влюбих в едно момче. Много бързо заживяхме заедно.

Дори вече не си спомням причината,довела до това мое решение. Може би съм го приела като предизвикателство, а може би съм чувствала липса на близък човек в първите месеци.

Това продължава вече пет години. Аз работя много и здраво,за да си осигуря по-добър начин на живот. Имам амбиции и желание да се развивам.

Последните няколко години от връзката ми с този човек, аз буквално го нося на гърба си.

Поела съм всички разходи свързани с квартирата, храната. Не мога да разчитам на него за нищо, дори не си и говорим за истински неща, не го интересува нищо от моя живот.

На всичкото отгоре непрекъснато ми взема колата, която аз съм си купила, да се разкарва насам-натам с приятели.

С нищо не ми помага в къщи и това много ме дразни. Дори не можем да контактуваме нормално.

Продължавам да съм с него само защото го съжалявам. Пък и съм прекалено съвестна, за да го оставя, дори не знам къде ще живее.

Или може би просто нямам смелост да се разделя с него.

Ще се радвам, ако споделите опита си с мен. Как да приключа тази връзка,така че да не изляза аз виновната и лошата.

Много ми тежи вече, пък искам и аз да живея живота си.
[Още подобни истории тук]
3.8
Общо 5 гласували
5 1
4 2
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (9)

Изпрати
kenobi
kenobi
10.11.2013 12:32
Така,до тука каквото прочетох излиза,че той ти е като воденичен камък на врата.Не помага и не допринася със нищо за вашите отношения.Защо си траеш и го търпиш...защо?Има ли смисъл?Така по този начин не помагаш преди всичко на себе си.Вземи се събуди и му покажи вратата.Понякога се налага да се вземат и крайни решения,дори и да са много болезнени.Просто няма друг начин,такъв е живота...
4
0
Веси
Веси
09.10.2013 07:56
Изгони го този търтей.
3
0
Йордан
Йордан
09.10.2013 07:42
Защо да си лоша? По-добре сам, отколкото съжаляван. Май ти нямаш смелост да се отдръпнеш от него. Зарежи го и си живей живота - много бързо лети и няма да усетиш кога ще станеш на 50-60 години.
3
0
Мими
Мими
09.10.2013 06:57
Изобщо не се бави, че ще ти мине живота... И не се разделяйте "за малко", а завинаги! Аз си изгубих младостта в надежди, че нещо ще се промени..., а и имахме 2 деца..., носих го на гърба си 15-16г., съобразявах се с това какво ще кажат хората, той какво ще прави без мен...Когато бях на 35 две млади момичета ме накараха да прогледна, а и децата ми започнаха да ме питат до кога ще стоим при него... взех решение и никога не си и помислих да се обръщам назад. Сега съм щастлива - преживявам всичко изгубено в младостта с мъж, който ме обича и уважава... Живота е прекрасен...! Не чакай като мен! "Късай и хвърляй", както казваше баба ми!
2
0
Писи Миси
Писи Миси
29.09.2013 08:28
Никога ,ама никога не бъди с мъж от съжаление!
5
0
aни иванова
aни иванова
28.09.2013 20:54
Веднага ти давам съвет разкараи го този и изобщо не го съжаляваи тои на това разчита че никога няма да го оставиш ти си наи важна.А за това как щяло да изглежда в очите на другите ще ти кажа едни думи които моята баба ми казваше някога ,,хорската уста не е чувал да я вържеш,,и винаги ще се намери някои да говори ти недеи да плащаш този данък обществено мнение ами се погрижи за себе си.Желаяти успех.
6
0
kenobi
kenobi
28.09.2013 17:57
Веднага на момента го зарязваш и го остави сам да се оправя,щом като не те оценя като човек,няма смисъл да си с него.Не може всичко да е на твой гръб :(
3
0