Не исках любов, но тя се сгромоляса върху мен

Не исках любов, но тя се сгромоляса върху мен
Когато откриеш любовта, това е толкова стряскащо, че дори не можеш да го повярваш. Мислех, че не е възможно да ми се случи, защото вече мислех, че съм израснала всички онези влюбвания, треперения на краката и разтуптяване на сърцето когато любимият го няма, както и когато е до мен.

Бях доволна, че няма да се влюбя никога вече. Не го исках, не го и очаквах. Освен това преди, когато бях много влюбчива, онази омая, която кара корема да се свива на топка, ме омагьосваше за ден-два, и после ме пускаше от своя нежен плен. Минаваше ми бързо и това беше добре.

Не можах да позная веднага любовта, когато я намерих преди две седмици. Беше случайно запознанство, свързано с работа. Размяна на няколко любезни думи, стрелкащи погледи - моят като кадифено кафе, неговият - като сини светкавици.

Работата беше забравена набързо и никой не се интересуваше дали ще бъде свършена добре или не, просто предпочитахме да си говорим безсмислени неща, само за да чуваме гласовете си. Синеокият беше много сладък, без обаче това да ме вълнува в дълбочина.

След тричасова вечеря се отдадохме на разговор в хотелска стая. И като имам предвид разговор, искам да кажа ,че до друго не се стигна. Да, той целуна раменете ми, а устните му докосваха кожата ми с пеперудено пърхане. Протегна ръка към роклята ми и спря. Разроши косата ми и си тръгна.

Вместо да се наспя, мислих до сутринта. След това вървях, а устните ми искаха да намерят неговите, макар той да беше вече много далече и макар да не обичах изобщо целувките по устата.

Отново го видях след няколко дни. Бяхме се чули няколко пъти, беше приятно, но не и кипващо кръвта, затова бях разтърсена, когато разбрах, че искам да се залепя за него в момента, в който го видях отново. В чисто физически аспект дишането ми спираше, когато той мяташе по някоя синя искра към мен, докато спокойно хапваше в скучен ресторант сред куп свои приятели.

Объркана съм и не знам как да постъпя. Защото усещам как все повече се пристрастявам, а всяко пристрастие води до зависимост. Искам да вдишвам дъха му, да усещам дишането му, да чувствам устните му навсякъде по мен, да чувам гласа му.

Не знам дали всъщност това е любовта, още повече когато става дума за една закъсняла и непоискана любов. Но знам, че това е чувство, което всяка жена трябва да изпита поне веднъж в живота си. Защото то ще я промени завинаги.[Още подобни истории тук]
5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Александра на 21г. ;)
Александра на 21г. ;)
01.10.2013 19:56
Това всичкото е много хубаво,не те познавам,но се радвам за теб,радвам се за всеки който се радва на щастието си.От чисто любопитство на колко години си и защо си спряла да очакваш,че ще се влюбиш отново...защо?Защо спря да вярваш в най-красивото.Хубавите неща се случват когато най-малко ги очакваш,но и за съжаление си отиват когато най-силно ги желаеш.Дано от теб щастието никога не си отиде ;)
0
0