Алкохолик на 17, претърпях сериозна загуба

Алкохолик на 17, претърпях сериозна загуба
Всичко започна през март, баща ми получи инфаркт и почина и аз просто загубих всякакво желание за каквото и да било. Стоях с дни без да правя нищо и се затворих без никакъв контакт с външния свят, не ходих на училище. . мина месец и се пооправях защото все бях около приятелка си, аз много и се оплаквах тя беше единствената която ме разбираше но аз бях станал много зле а тя все ме утешаваше и толкова я обичах, беше ме страх да не я загубя.

Станах много ревнив. . . дълга история, но тя си тръгна и тогава наистина много се влоших пих всеки ден смесвах кодеин и ксанакс с алкохол (не искам да казвам откъде си ги набавям хапчетата) и по принцип пия всеки ден, не с цел да се напивам просто постоянно има бутилка с алкохол до мен сутрин обед вечер винаги пия снощи пих 4 ксанакса и ги смесих с уиски единственото което помня беше че повръщах през носа чак и се погледнах в огледалото и ми беше толкова зле че буквално знаех че съм предозирал и може до умра

минаха толкова месеци просто се чувствам много самотен и не мога да съм трезвен винаги се крия от майка си винаги ми се пие дори не искам помощ просто искам да знам кой хапчета (антидепресанти) мога да си взема без рецепта. . . . .[Още подобни истории тук]
5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
Danny Pavlova
Danny Pavlova
23.11.2017 08:42
Разбирам те напълно. И аз преди бях по същия начин, но накрая разбрах, че това не е начина. Моя съвет е да спреш да се съвземеш и да си продължиш живота и да си стъпиш на краката. Рано или късно всеки си отива дори и ние :).
0
0
Antonia Rumenova
Antonia Rumenova
27.08.2017 12:59
Съжалявам за баща ти! Мога да си представя какво е да изгубиш един от най-близките си хора. Чувстваш се безсилен пред силата на живота и в такава ситуация е напълно нормално да изпитваш страх от загуба. Но ти си позволил на своя страх да завладее напълно ежедневието ти. Определено не ти е леко, но бягайки от реалността с алкохол и ксанакс няма да промениш нищо. Започни да приемаш случилото се, не се крий от емоциите си с разни вещества или пък с нова приятелка. Не можеш да върнеш баща си и това сигурно ще ти тежи винаги, но може да се погрижиш за своя живот, а не да се погребваш заедно с него.
4
0
Пламена
Пламена
09.08.2017 15:15
Не, не, не. Това не е правилният подход. Помисли какво би казал баща ти за теб - би ли се гордял да види сина си в това състояние. Сега ТИ си глава на семейството и е време да започнеш да се държиш като мъж, Майка ти разчита на теб - ти трябва да си ѝ опора, а не тежест. Вземи се в ръце, на всеки човек рано или късно си отиват родителите. Това е ужасно, но е неизбежно. Той те гледа отгоре и се моли да влезеш в пътя. Спри да го разочароваш!
10
0