Вярвате ли в истинската любов? Аз вече да...

Вярвате ли в истинската любов? Аз вече да...

Честно да ви кажа, не съм вярвал, че някога ще седна да споделям и аз своята история, но никога не казвай никога. . .

Мъж на 32 години съм. Преди 6 години изживях най-странната година в живота си. Всичко се разви като на филм. Открих любовта на 150 км от където живея във възможно най-затънтеното място, за което можете да се сетите. Виждахме се само в Неделите когато не бях на работа, докато един ден просто не си събра багажа и не дойде при мен.

На 25 Декември същата година разбрахме, че ще имаме бебе. Беше най-щастливият ден от моят живот. Мина се време и се роди малката ни принцеса. . . всичко беше страхотно докато един ден случайно не разбрах, че любовта на живота ми ми изневерява. Какво да правя имаме дете преживях го някак. Беше адски трудно но в името на семейството преглътнах гордостта и болката и продължихме на пред. Няколко месеца по късно тя забременя. Сега няколко години по-късно имаме две прекрасни деца и. . . сме разведени.

Сигурно ще си помислите тази пак е направила нещо. . . но не. И аз не съм в действителност и там е проблема. Трябваше ми време за да го осъзная, но през цялото време докато съм я обвинявал в същност сам съм си бил виновен. Не я обичах достатъчно, приемах я за даденост. Не я целувах и прегръщах достатъчно, докато в един момент се отчуждихме до такава степен, че на нея и писна. Сега се чудя защо не можах да разбера всичко това още тогава.

Обичам я. Винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.

Все съм чувал за голямата любов, но винаги съм мислел, че е просто мит. Не е. Вярвайте ми не е. Интересното е, че преди я ревнувах много, а сега когато е с друг не я ревнувам, просто я обичам. Преди и търсех кусури и се оплаквах, а сега. . . сега просто я обичам. Бих дал всичко за да я изведа на среща. . . да сигурно звучи глупаво, но ние никога не сме излизали на среща. Просто всичко се случи толкова бързо, че изтървахме тези малки но толкова важни моменти. И тук идва проблемът. Да я пусна ли или да се боря? ! ? Искам я, искам да имаме всичко което сме изпуснали и да изживеем любовта си така както трябваше още първият път, но как. Какво да направя.

Да "приятели" истинската любов съществува. И аз го отричах, но само защото не я бях изживял.

Не се предавайте. Обичайте любимите си хора така както в първият ден, защото когато ги изгубите ще е твърде късно. Обичайте ги и те ще ви обичат. Само това има значение.[Още подобни истории тук]
5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
Antonia Rumenova
Antonia Rumenova
21.02.2017 18:13
Според мен, първо трябва да разбереш на каква вълна е бившата ти съпруга. Ако е щастлива с новия си живот, по-благородно ще е да я оставиш, но ако и при нея чувствата не са изгаснали, може би трябва отново да опитате. А защо всъщност сте се развели? Казваш, че не си я оценявал, а тя ти изневерила, Май сте имали проблеми с общуването и сте се опитвали да туширате някои проблеми, като изобщо не говорите за тях. Освен това, колко време е минало от раздялата? Имал ли си и друга половинка?
1
0
Пламена
Пламена
16.02.2017 17:26
Бори се за нея!!! НО - само ако наистина си готов на промяна. Ако си убеден, че няма отново да станеш същия недооценяващ жената до себе си мъж. Никога не трябва да спрем да се борим за любовта - все пак в това е смисъла на живота. Ти имаш и предимство - имате деца, което означава, че никога няма да се разделите окончателно. Просто опитай.
2
0