Дванайсетте кръга на моя АД

Дванайсетте кръга на моя АД
Това не е от онези любовни романи, които четете на един дъх. Това не е доказателство, че
доброто винаги побеждава и всички заживяват щастливо какво в приказките. Това е една история вдъхновена от различни случки съпреживяни от реални, истински лица и хора. Това
е история, която ни кара, за пореден път да се замислим кои сме всъщност и какво искаме да постигнем в този наистина объркан живот, който аз наричам лабиринт. .

1ГЛАВА: Началото на маскарадния ми живот.
Родена съм и съм израснала в голям град, пълен с много надежди и възможности.
Бях едно дете в семейството, което си е приемущество, защото цялата любов на родителите ми
ми бе за мен (или поне така, докато бях малка)

Баща ми беше буен човек по душа. Когато бях на 11, влезе в затвора за измами и кражби. Вече бяха изминали 5 години от както лежеше там и така и него очаквахме да излезе.

Майка ми-иначе тиха и спокойна жена, се бе препила след ареста на баща ми. Сега се налага
да живеем в къщата на баба ми, защото майка ми продаде нашия дом и всичко ценно, а парите
които беше взела просто ги изпи. Да живеем при баба ми не беше толкова лошо, само че тя беше от онези склерозотични баби, който ревностно си бранят пенсията и броят всяка стотинка. Често майка ми се шегуваше, че тя пази пенсията си за своето погребение, тогава много се смеех, но след половин година баба ми почина и осъзнахме че пенсията не стигаше даже и за едно свястно погребение. Когато тя почина всичко все да се рухва.

Аз гладувах с дни, докато майка ми се наливаше с тонове алкохол. Тогава осъзнах, че имам две възможности пред себе си:да продължа да ходя на училище гладна всеки ден или да започна работа, за да не гладувам и да плащам задълженията ни. Тогава избрах работата, пред зверския глад. Знаех, че не мога да разчитам на майка ми, която всеки ден се наливаше с каквото намирише както и спеше с когото намери.

Всичко ми дойде в повече. Училището не ми липсваше много, защото ставах рано и излизах с нежелание, но поне вече изкарвах пари които стигаха едва за да плащам сметките в къщи. Майка ми продължаваше да изпада в състояния на алкохолен глад, и това само допринесе за решението да се махна от там час по скоро.
Помня до днес последния път, в който отидох да видя баща ми. Занесох му цигари и вестник
(както знаех, че обича)липсваше само кафето и гадната кашлица, пропита от дъх на ром и водка.
Казах му, че имам намеренията да се изнеса, да започна на ново и на чисто в Лос Анджелис.
Баща ми ме погледна с усмивка, зарадва се и се горееше с мен виждах го в влажните му очи.
Той ми каза, че не съм като него и като майка ми и, че може да се очаква много. Знаел е, че ще успея каквото и да реша. Оказа се прав, макар, че едва ли е имам това в предвид……
И така аз вече живеех в Лос Анджелис и работех на две места. Имах нова квартира, бях се опиянила от красотата на Ел Ей, и немислех да си тръгвам от там.

Работех много, бях половин ден в студио за танци, а през останалото време вечер бях сервитьорка в един клуб, близо до квартирата. Вече бях независима и дори не се сещах от къде бях тръгнала. Просто си живеех с нагласата, че един ден ще бъда велика и незабравима. Изкарвах добри пари, макар, че се прибирах вечер като пребита. Но хубавото беше, че бях само на 20години и всеки ден се запознавах с нови и интересни хора, който оставаха дълбок отпечатък в моето съзнание. . . . . . . . . . . .

Ще се радвам на изкажете мнение. . . ще има и още[Още подобни истории тук]
0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Пламена
Пламена
16.02.2017 17:20
Ами продължавай, но мисля, че ако историята е измислена, определено трябва да има обрат, нещо драматично, тнт...
2
0