Изповедта на една самотна майка за отношението на държавата и институциите

Изповедта на една самотна майка за отношението на държавата и институциите

Преди време бившият ми съпруг ме нападна.

Как държавата ми помогна тогава? Първо накратко ще разкажа пак какво се случи, а след това и продължението. Една сряда малко след развода ми, бившият ми съпруг ми се обади, че идва вкъщи. Преди това винаги съм разрешавала да взима и да вижда детето, когато поиска. Но тогава имахме да свършим с малката някои неща вкъщи и казах, че няма да бъде удобно. Той ми се разкрещя и каза, че не съм аз човекът, който да казва кога и как ще идва. Въпреки, че в бракоразводните ни документи пише, че може да я вижда единствено две съботи в месеца. Дойде и започна да ме обижда. Сбихме се. Почна да ме обижда и ме бутна на стълбите пред дома ми. След като се обадих на полицията и пристигнаха, издадоха протокол и си тръгнаха. Понеже аз и детето ми имахме белези от този не единствен изблик на агресия, отидох да издам медицински свидетелства за мен и детето. Аз след това избягвах темата и се разбрахме да не коментираме този човек и станалото, но след известно време тя ме заговори на тази тема и ми каза, че ясно си спомня, че след като ме е бутнал я е дърпал да тръгва с него и я е стиснал за врата.

След случая и предвид опасенията ми от агресивността на този човек, аз отидох до Агенция за защита на детето и те ми обясниха, че трябва да се опитам да си оправя отношенията с бащата и че те нищо не могат да направят, освен да ми дадат този съвет. Така я изпратих за полагаемите ѝ 10 дни отпуска при бащата. След като се върна, тя отказваше да ходи при него. Били са я унизили по начин, който е крайно неприятен за споменаване, но който тя разказа и на служителите в Агенция за защита на детето.

Януари Агенция за защита в лицето на социалния ми работник Веселка Дамянова, се свърза с мен. Отидохме и разказахме каква е ситуацията. Причината, за да ни повикат, беше фактът, че детето ми не желае да вижда бившия ми съпруг и така не спазваме частта, в която трябва да вижда детето два пъти в месеца. Аз не мога да я убеждавам да се вижда с агресивен човек в неин ущърб и да се притеснявам за нея, при положение, че не съм сигурна дали така е хуманно да се постъпва в тази ситуация.

Спрямо децата наистина и дали принуждаването на човешко същество насила да прави нещо, което го притеснява е най-правилното действие в случая. Освен този случай, тя е чувала как той се обажда на нея и на майка ми и заплашва, че ще ни бутне къщата, идвал е пред дома ни и когато детето каже, че не желае да отваряме вратата, той започва да бута предметите по двора и да крещи на детето. На срещата ни със социалната работничка, детето сподели и как пред хората се прави на по-добър, как в детската ѝ градина "Бор" е подкупил директорката с бонбони, за да я изведе извън предвидените от закона съботи. Аз не се учудих, понеже и аз съм присъствала на такива случаи с него. Един от които е, когато подкупи военна комисия, за да не отиде последен набор войник. И предвид, че беше нападнал човек по време на работа и след жалбата от човека, беше подкупил хора, беше му дал пари, за да не го съди за телесна повреда.

От Агенцията за закрила на детето предложиха да ходим с него на психолог, за да изгладим нещата. Съгласих се и трябваше да напиша молба, за да ходим в център "Бъдеще". Когато отидох се оказа, че той няма да ходи и многократно ми обясниха, че трябва да ходя, въпреки, че от Агенцията казаха, че ако отида един път и преценя, че не могат да ми помогнат, мога да се откажа от услугата. Още повече, че всяка седмица в петък в 14:00 ми предложиха, вместо детето ми да е на училище, да ходим там да ни помогнат да се справим със стреса от неприятната ситуация. Въпреки, че тя и преди това ходи на специалист и идеята беше аз и бившият ми съпруг да ходим, за да се справи с агресията си. Поне докато разговарях със социалният си работник. И така ми помагат в образованието на детето ни и в справянето със ситуацията по най-подходящия за детето начин, като наново и наново трябва да ходи при психолози, всеки път когато бащата се оплаче(не знам как се е оплакал), че не може да я вижда, понеже съм ѝ забранила аз. А не, че тя е станала свидетел на някои ситуации и има нужда от спокойствие.

Въпреки предупреждението, че мога да се откажа от услугата, ако преценя, че не може да ми помогне, се оказа, че съм поела отговорност. Така ми каза служителката, когато ѝ обясних, че съм поканена на две интервюта за работа и не мога да поема отговорност и да кажа по кое време ще ходим, ако ме наемат. Как да ѝ обясня, че на човек му е трудно да си намери работа, като каже, че има дете. Но още повече, ако каже, че в 14:00 часа е на психолог в продължение на 3 месеца, понеже са му предложили помощ. Така и не отидох на интервютата само да се разхождам още повече предвид новосъздалата се ситуация.
Въпреки, че явно не са в моята ситуация, с малко дете, за което да се грижат сами, те ще отнемат от учебния процес на детето ми и от потенциалните ми интервюта за работа и назначения. На мен ми трябва работа и от доста време търся подходяща-детето ми е от 8:30 до 17:30-18:00 часа. Трябва ми нещо с подходящо работно време и търся. Два-три дни в седмицата, според графика си на работа, майка ми може да я води, но в останалите случаи разчитам на себе си. Нямам много алтернативи, понеже майка ми е натеглила заеми, заради които няма как да не работи и не може да ми помогне кой знае колко финансово, нито с помощ в отглеждането, за да ходя аз на работа. Баща ми има извънбрачно дете, родено след моето (моето- юли 2009, неговото-юли 2012) и той не ми помага нито финансово, нито в отглеждането на моето дете. Баба ми малко помага, като всяка седмица изпраща храна, майка ми помага колкото може и разчитам на нещо случайно или надомно, ако измисля. И като гледам перспективата, така ще е може би, докато детето не стане на възраст, позволяваща самостоятелно ходене на училище.

Разбирам съветите и препоръките на хората и институциите, но понякога те не отчитат факта, че аз не съм в тяхната ситуация и взимам решения кое е най-добре спрямо моята ситуация и моя житейски опит.[Още подобни истории тук]
0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Пламена
Пламена
16.02.2017 17:17
Важното в момента е да успокоиш детето. То в никакъв случай не трябва да продължава да се вижда с този човек, ако само не иска. Опитай се поне в тази насока да постигнеш успех. Всичко ще се нареди, просто трябва време. Интересно ми е как в момента той се вижда с нея - търси ли я, помага ли. И защо изобщо се държи така и не иска да ходите заедно на психолог...не разбирам подобни мъже. Те са всичко друго, но не и бащи!
0
0