Сам сред хората!

Сам сред хората!
Здравейте, чувствали ли се понякога самотни, имали ли сте периоди, в които да нямате желание да говорите с хора, и съответно в тези периоди да се чувствате по-добре, по-сигурни. Изчетох доста информация за състояния приличащи на моето, но никъде не можах да се преоткрия напълно себе си. На кратно излияния на пиян акъл :
Аз дали съм доволна от себе си - не, твърдо не.
Хората дали са доволни от мен - категорично не.

Чувствата ми са смесени, но в повечето случаи са от типа на меланхолия и депресия. Мислите ми са отрицателни, нищо положително като цяло. Предпочитам да не общувам, да съм скрита в черупката си, да съм невидима. Сама в моята собствена компания, в мисли за това, че нищо няма да излезе от мен и от животът ми като цяло. Че 3те най-важни действия в животът ми са ядене, спане и с*ане. Главата хич я няма - мисленето не й се отдав. Трета година съм на бригада - един лев не е спестен, всичко е похарчено за живот, иначе се казва, че е похарчено за спомени- толкова и тях ги има. За хората сигурно съм най-безразличния, незаинтересован и безинтересен човек на тази планета. А или както някои хора ме наричат - никнеим - Тихата сянка или стъпка, присъствието също.

Как общувам с хората ли - дори и някои да е заинтересован от тази личност- тя го пренебрегва, просто защото така, ще е по-добре и за двете страни. Изолирайки хората- те рано или късно сами се отказват на какъвто и да е контакт. Кой иска да гледа една начумерена физиономия - винаги изглеждаща ядосана. Като един неспокоен дракон, който е готов всеки момент да бълне огън и да ги опожари. Никой не харесва скиснали физиономии, никой не иска да е заобиколен от такива хора. Казват "светът около нас е отражение на светът вътре в нас". Ами прав е бил този, който го е казал. НО дали можем да променим светът вътре в нас. Дали всички сме способни да бъдем душевно спокойни и в хармония със себе си. Човек се изгражда като личност през всеки един момент и благодарение на всчка една случка в живота си, но. . . . Как можеш да се отървеш от мислите в главата, след като са били твой спътник цял живот.

Страхове: Не знам дали може да се причисли към страховете, но може би се отнася към тази категория - това е страх, че някой ден ще остана сама. Особено, когато стана възрастна и както се казва няма да има кой да ми изтрие ла*няният г*з. . . Майката и бащата ще са си заминали от този свят, приятелите, които и без това не са много, също няма да са около мен, те ще си имат свои семейства.
Докато бях в университета всичко беше ОК. Не си личеше, че съм различна и самотата не се усещаше така осезаемо. Мисленето ни беше по-различно. И тогава и сега едно нещо не се е променило. Все още си останало непроменено. Сценарият е един и същи, всеки път. Всеки си говори с някого, най-близко стоящият до него. А около мен хората, дори и да ме заговорят, много скоро всичко приключва. Вечният слушател, който се смее глупаво и няма мнение или и да има, никой не желае да го слуша.
Какви приятелства имам - никакви! И защо - заради самата мен!

Не съм способна да създам доверие в хората, за да ми се доверят и да ми доверят по-лични нещица. Не съм достатъчно весела, енергична и оптимистично настроена за създаване на каквото и да е - приятелки, приятели, интимна връзка. Приятели от мъжки пол нямам. Имам 2 близки приятелки и до тук. Когато бях ученичка си казвах, всичко идва от ограниченията, които ми налага бащата, но уви може би има основа, корен за сегашното състояние. Дори и сега след 10 години, откакто бях 12 клас - съм си все същата като тогава, дори може би с още по-дълбоки наченки на депресия. Всеки един от обкръжението ми, близки, познати и каквито други хорица искаш си имат други приятели- много по-добри версии на моята. Ако мен някой ме заговори отговарям с едно ДА или НЕ. Най-често използваните думи са Да, Не, Не знам, Може би и Добре. Повечето хора ме търсят по-технически въпроси. Нямам особено добре развито чувство за хумор и определено майтапите на са ми силна страна. А бе сухар човек, една баба на 70 сигурна е по-забавна от моята особа.

Никак не е приятно да знаеш, че и бъдещето не се очертава да е по-различно-понеже личността изявяваща се като писарушка в момента не е силна, напориста и умна. Пример за това е, че каквото е започнато, никога не е завършено. Оставено е да чака по-добри времена.
В какво се изразяват взаимоотношенията с баща ми - в 7минутен разговор по телефона, дори и след месец откакто беше последният ни разговор.

Трябва да взема да си сложа една табелка с надпис- бягай надалеч. Нищо хубаво не те очаква с тази личност. Поне да не си губят времето хората. Много по-лесно ще е и за двете страни.
Дебеланка с проблеми, задоволяваща се със сладко и храна, използваща ги като заместител, за утеха.
А относно приятелства-не мога да създавам такива. Нови приятелства - изградени благодарение на мои качества, на моят характер. Едно кръгло и огромно зерооо.

Това бяха излиянията на една подпийнала душица. Преди време реших да се консултирам с професионалист. Имахме няколко срещи, понеже за повече нямаше време, но някак и от тях нямаше голяма полза. Нейното заключение от кратките ни срещи беше, че съм подтисната и оттам идвало всичко. В момента не съм в БГ. Напълно сама съм и всичко за едно по-добро бъдещето ми е ръце ми, но уви. Работя на едно място от 6 месеца и предполагам ме смятат за адски странната птица- с никого не разговарям, или ако някой ме заговори, вижда, че няма смисъл.

Да знаете едно и да си тъп не е лесно-да не можеш да завържеш един обикновен разговор, просто не ти идват никакви идеи. И това не е само с непознати, така е и с приятели, но с тях не е толкова осезаемо. . . И най-мъчителното от всичко е, че нямаш спомени. Всеки един ден е нов. И случилото се преди една седмица е бяло, а както остава, за неща преди години?[Още подобни истории тук]
3.9
Общо 8 гласували
5 2
4 3
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (8)

Изпрати
Orm
Orm
15.08.2016 12:34
на всеки може да се случи да е в депресия. аз също съм в някаква дупка през последните няколко месеца. не помага даже социализирането или "гаджетата". мисля си, че всичко ще отшуми просто с времето...дано съм прав
3
0
Тиририрам
Тиририрам
03.08.2016 01:03
Не знам дали те успокоява, но и аз съм същата хах, никога не знам какво да кажа и кога, скучно е с мен :) ...Единственото различно е приятеля ми-той е моя противоположност и така ме балансира. Намери някой,който да извади цветното и вълнуващото в теб...Аз в повечето случаи съм дяволски отегчена и невдъхновена,разбирам,че вероятно и такива сигнали изпращам,защото повечето хора не се наемат да говорят с мен.Но аз съм Ок с това и със себе си, на мен попринцип самотата много не ми тежи,защото да прекарваш време с хора не е всичко.Дори понякога ми се струва губене на време. Напълно разбирам всичко,което си написала..това състояние е странно, имаше периоди в които не бях такава и бях доста по-ентусиазирана да правя приятелствата си, контактите интересни и забавни. Е, не знам доколко се получаваше, но вече не си правя труда дотолкова...Ти си знаеш де, но само да те успокоя, не си сама, има хора като теб и мен, дори да не са чак толкова много..Не е добре да се продължава с тази безразличност, но аз съм се оставила на течението и ако премине-Ок, ако не-всичко е наред,вероятно просто съм си такава :)Приеми се и си насочи вниманието в неща,които можеш да правиш, за да запълваш времето...
3
0
aleks
aleks
29.05.2016 23:24
az te razbiram
2
1
bai_xoi
bai_xoi
08.04.2016 23:19
намери си преател
1
0
Danu7a
Danu7a
15.04.2016 22:43
Ама и аз каква съм - викаш намирам си преател всичко се нарежда ???
1
0
Пламена
Пламена
11.04.2016 15:09
ПрЕател ли??
1
0
alicha
alicha
25.03.2016 10:01
Здравей!Много хора се чувстват като теб-по-различни и не вписващи се.Ти разбираш това,чувствителна си и страненето от хората е твоята защитна реакция- да не те отхвърлят, да не те наранят!В душата ти има огромна празнота,понеже не срещаш сродна душа,не намираш любов.Мислиш много върху проблемите си и не знаеш как да излезеш от омагьосания кръг,затова всички други теми ти се струват маловажни и безинтересни.Не се обвинявай,всички сме създадени по някаква матрица и със своята карма,няма как да избегнем това!Ти си умен и образован млад човек,имаш реализация в чужбина-нека това повдига твоето самочувствие!Има хиляди по-нещастни и безутешни хора от теб.Съдбата си не можеш да промениш, прави добро доколкото можеш- от това човек се чувства добре и така променя кармата си към по-добро!
6
0
Danu7a
Danu7a
15.04.2016 22:49
Сигурна съм, че има хора с много много по-големи и страшни проблеми от моя.Убедена съм. Осъзнавам си проблема,но от тук нататък какво следва - да приема факта и да продължа да страня, винаги е било.Просто сега съм в една много по-задълбочена фаза. Истината е,че искам промяна, но няма волята, а и не знам как за такава...
1
0
Пламена
Пламена
21.03.2016 09:50
Точно от това самосъжаление трябва да бягаш. Събери смелост да бъдеш себе си и да изразяваш мислите и емоциите си. Явно по-зле не може да стане - какво имаш да губиш? Отчаянието ти се засилва от това, че не си на родна почва. Не можеш ли да се прибереш за малко - силата си човек черпи то родното място, от родината- нужно ти е презареждане.
1
0
dan4eto89
dan4eto89
15.04.2016 22:04
Хах бях си за около 3 седмици преди няколко месеца, и сега май месец живот и здраве отново. Опитвам се да бягам, но не се получава -всичко е като един постоянен цикъл. А за по-зле - има има накъде, първо си казваш, че така,ше бъде цял живот и тр просто да се приемеш такъв, че ще си сам и т.н. И в един момент просто започват да ти се явява идеята - защо да живееш така, няма ли да е по-добре,ако те няма ...
1
0
miglena
miglena
16.03.2016 17:33
Според мен първото нещо, което трябва да предприемеш, е спорт. Освен че ще подобриш външния си вид, физическата активност ти дава неописуема енергия. Реално пишеш доста добре, имаш дар слово, не разбирам защо не говориш с хората. Всеки би искал да чуе мнението ти, не се притеснявай толкова. Да, ясно е, че повечето проблеми идват от детството, но трябва да си силен човек и да ги превъзмогнеш.
1
7