Дърво без корен  съм

Дърво без корен съм

Здравейте! Аз съм на 26 години. Имам сестра на 19, която винаги си е правила каквото иска, за което винаги са обвинявали мен, а тя си е мълчала, въпреки че е можела да ме защити. Вероятно ще кажете, че тя е по - малка и това е нормално, но хората, които са свидетели на разни ситуации, са на мнение, че тя е доволна и хитра, много добре разбира, че винаги са на нейна страна и го използва срещу мен.

Наскоро тя си хвана приятел и нещата излязоха извън контрол. Води си го когато иска, той остава да спи в нас, както и през целия друг ден, пречат ми, лигавят се и какво ли не. В тази ситуация майка ми предпочита аз да съм навън, което не е възможно всеки път. Случвало е да се кара на сестра ми и приятеля и и да ги гони, крещейки, че аз не ги искам. Опитвам се да обясня, че трябва просто да се съобразяват малко, че и аз съм там и че никого не гоня, но няма смисъл.

Сестра ми вместо да говори с мен, спира да ми говори, цупи се и прави какво ли не, за да изляза аз лошата. Обаче си мълчи и гледа отстрани докато аз си изпускам нервите, казвам нещата в прав текст, но съм като глас в пустиня. Въпреки че прави каквото си иска по принцип (не само с мен) и не и пука за никого и за нищо, за родителите ни тя е добричката. Аз не завиждам, не искам и нея да мъмрят като мен, не и желая лошото, но в мен се е натрупала огромна болка и не зная как да я преодолея. Освен всичко съм израснала с постоянни истерии, караници и т. н. Опитвам се да не бъда като тях. За съжаление е трудно. .

Някъде бях чела, че човек без семейство е като дърво без корен. Така се чувствам и аз. Имам връзка от 5 години. Той е 3години по - голям от мен. Имали сме хубави и лоши моменти. На мен ми липсва вимание, нежност и т. н. от семейството ми, които търся от него. Когато се караме, това е защото аз не зная как да се държа, изпускам си нервите и пред него, вместо да бъда дама. Не се разделяме, но той започва да се държи неуважително. Аз се обвинявам за това - освен липса на внимание и нежност, съм получавала обиди и какво ли не от родителите си, натрупала съм болка и продължавам, изливам я върху него. Може би той също има вина. Възможно е да не ме обича, да не ме разбира и да предизвиква това държание в мен, а после да ме обвинява. Родителите ми не са хора, от които мога да поискам адекватен съвет. Те са в основата. Много е трудно да не приличам на тях и да се променя.[Още подобни истории тук]
3.5
Общо 4 гласували
5 0
4 2
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
1234
1234
16.02.2016 15:00
Психотерапевт за по бързо излизане от психическото натоварване. Ако не, започни да четеш книги за самопознанието и се изнеси. Теб те е страх :)
2
0
Звиран
Звиран
27.01.2016 16:15
Как може на 26 още да живееш с други хора. Вземи сте стегни малко в кръста.
1
5
miglena
miglena
20.01.2016 17:59
Пред теб има само един вариант - изнеси се. Следващата стъпка е един сериозен разговор с половинката, в който да му обясниш всичко - от това как са се държали с теб, до това какви са последствията за теб. Кажи му как се чувстваш и от неговите постъпи. Може и да сте ги говорили тези неща вече, но винаги е след караници, а не трябва, комуникацията може да се случи и когато всичко е наред. И да обвиняваш родителите, няма как да ги промениш. Ясно е, че са виновни за много неща, най-вече за ужасното възпитание на сестра ти, но това е - никой не избира къде да се роди. Та - Изнасяй се, вече си голяма.
4
3