Моята история или просто сапунка

Моята история или просто сапунка

И така ето я и моята история. Здравейте на всички пиша ви за първи пат. Ако има някаде грешки моля даме извините. Живях си чисто просто и нормално - бях детегледачка на една моя приятелка (съученичка) гледах децата ѝ. Нямаше един ден кво да правя и седнах на компютъра.

Направих си регистрация в един сайт за запознанства. Там се запознах с един мъж той беше на 33 а, аз на 21 - първо бяхме просто приятели но с течение на времето. Станахме нещо повече от приятели влюбихме се. Той не беше от моя град и аз трябваше да патувам през почивните дни. Мина време и той реши че е време даме запознае с родите ли си макар че аз му казвах дане ни запознава и че, още е рано. Той го реши категорично. Заведеме той в тях представи ме като негова бъдеща съпруга. Но родителите му като разбраха, че аз сам на 21 решиха, че не сам за него. ТЕ бяха богати заможни хора а, аз бедна детегледачка от провинцията.

Мислеха си, че съм с него заради парите му. Казваха му че съм млада че още не осъзнавам каква крачка правя. Седнахме да вечеряме а, аз залък хляб не можех да сложа в устата си. Те и пред мен му повтаряха че аз не сам за него. Че съм чернокожа, че съм още млада че искам парите му. Но един ден както стояхме на масата и той хвана ръката ми и каза че ще е с мен. Но се мина време и той не можа да издаржи на напрежението те не му говореха с дни.

Прибра се от работа и ми каза да си събера нещата в неделя ме качва на влака да се прибирам в къщи. Молех го дане го прави със сълзи на очите, че ако си тръгна това ще е последния път в който се виждаме. Дойде неделя молех го още и още но той беше го решил твърдо, че трябва да се прибера за да обмисли нещата за да сме двамата. След час два бяхме на гарата. Когато пристигнахме на гарата и слязохме до коловоза, той ми призна, че много ме обича и това било шанс да бадем за напред заедно. Каза че му било трудно да гледа как родителите му са против нас и как ние се съсипваме.

Аз му казах че това е последния път, в който се виждаме и така и беше. Качих се на влака и това беше. Животът ми се преобърна с главата на долу. Чувахме се по тел. питах го дали е обмислил нещата и дали и ска да е с мен, той само повтаряше (ДА). Един ден той просто не ми звънна и не ми писа, знаех че нещо е станало. И много се притесних, звънях му но той не си вдигаше телефона, пишех му и неми отговаряше. Реших да звънна на домашният му телефон, но както винаги вдигна майка му, тя като разбра че съм аз ми каза остави К. намира - ти само го притискаш не го оставяш намира, гледай си живота там и го остави и той да си живее тук с нас аз и казах, че той ме обича, тя каза може и да те обича, но след време щете забрави.

Тогава аз затворих телефона и си казах че как може да има толкова безсърдечни хора на този свят да не гледат щастието на сина си а парите и властта не им пукаше за нищо друго дори и за собственият им син - не аз сасипвах к. . . . и а те самите. Тогава осъзнах че това е нашият край. Мина време той не ми звънеше както преди държеше се студено с мен. И един ден само ми писа (БЕБО НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ТЕ ЧУВАМ И ВИЖДАМ). Веднага разбрах, че има нещо знаех че той не иска да се разделяме, че ме обича имах вяра и надежда. Но за него всичко беше свършило. КРАЙ, той продължи но със скрита мъка в сърцето и лицето си. Само аз знаех как се чувства той, пишех му но без отговор. Знаех че колкото и да го прикрива е така че ме обича още.

Макар пред приятелите си и родителите си да прикриваше тази болка . . АЗ знаех че го боли и че добре го прикрива. Само аз не знаех как да я прикрия, плачех месеци наред исках да го видя да поговорим че съм готова за такава крачка, че той е мъжът за мен. Мина време, аз срещнах друг, той се появи в живота ми в мига в които аз щях да се съсипя. Беше като дар божий, събрахме се аз нямах доверие, трудно му се доверих, знаех че не го обичам но исках час по скоро да забравя К. Но миналото не беше приключило, то пак идваше без аз да усетя .

То се завърна, чух от приятели, че той знае, че съм с друг и се реших да му пиша, защото разбрах, че не искал от приятели да ми изричат името пред него и го попитах защо толкова ли ме мрази. А, той разбрал от приятели, че съм била много щастлива, попита ме дали съм щастлива с болка в сърцето където той остана аз му казах ДА, щастлива съм, но щях да бъда още повече, ако мъжът който аз обичам, беше до мен сега. И аз го попитах а ти щастлив ли си? Той отговори не, но това вече няма значение. Казах му че щеше да е различно, ако не прикриваше така раната си в сърцето. Казах му да види колко добри приятели има, че не видяха мъката му и колко много го обичат родителите му че и те не виждат колко е наранена душата му и как само от подли алчни хора и завистливи са в неговият свят.

Аз не бях и не съм като тях - те искаха за него богата красива 30-год. дама с више преоспяла жена а, аз бях просто младото момиче от провинцията, което мечтаеше за нейния принц и го откри, но беше само един миг като в приказка. Сага като го гледам от страни и знам, че още е съсипан и не може да ме забрави и съжалява, че така е станало аз съжалявам, че точно в този човек се влюбих, трябваше просто да имам друг в живота си и тогава той да осъзнае колко много ме обича и държи на мен. И така моята история приключи, когато я разказвам на някой приятел или познат той тя веднага се засмива и казва това е сапунка и дали е сапунка или просто моята история, това ще прецените вие, читателите . . . . . . . Край [Още подобни истории тук]
5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Изпрати
елена
елена
07.11.2014 22:38
Преживях подобна на твоята история, какво да ти кажа че времето лекува ли, не, ти никога няма да го забравиш
5
0
greshnici..
greshnici..
13.10.2014 22:35
погледни напред и ако имаш човек който е допринесъл някаква усмивка вътре в теб,се досети че все още има смисъл и начин да разбереш тръпката за всичко че всичко отминава с много усилия но не и назад, и целувки
1
4
shukran
shukran
29.09.2014 22:43
Какви са тези драми?За какви сапунки пишеш?Просто си попаднала на един средностатически български пуднек(п**ка).Българския мъж ,90%е такъв.Иначе големи мандалки ги вадят,ама пред мама са послушни паленца.Вместо да ревеш се радвай че си се оттървала от този.Тук има една история(Губя го заради майка му и баща му),прочети я,и помисли дали такъв мъж е годен да гледа деца.И,помисли ,какво ти се е разминало.Съсредоточи се над сегашната си връзка и извинявай че ще ти го кажа,ама си тъпо парче че си мо звънала.Такива мъже в скобички ги бива само да си лягат с маминка ,не с друга жена.Ако съм в теб ,ще качвам всяка вечер снимки в фейсбоок как се натискам с сегашното ми гадже.И, му кажи–сега осъзнавам че не можеш да бъдеш с друга жена освен мама.И нека тя ти намери жена,която да е съгласна да има връзка не с теб,а с нея.Дано се осъзнаеш ,когата се погледнеш в огледалото че не си брат Пит,и бащати не е Исус.Просто си тъпа да ревеш,а не хванеш да го навреш от там дето е излезнал.Да видим дали ще му хареса!
10
1
ивайла
ивайла
29.09.2014 16:58
скъпа ,слез на земята той никога няма да се осъзнае продължи напред той не си струва.аз преживях нещо подобно и накрая скъсахме.аз заминах за чужбина,не за пари толкова,колкото да го забравя.чух че се е оженил.след една година чух че се е развел и жена му е била бремена.някой родители си мислят че децата им са уникални ама са съвсем обикновени и че всеки копува всичко с пари.аз сега съм женена щасливо в испания,не съм богата ,а имам да живея нормално.а той вече няма пари,за съжаление и семейство няма.такива хора не са да ги обичаш,а да ги съжаляваш.
3
2